|
ЩРАУСИ |
ФЕРМА с. БРЕСТНИЦА |
Щраусът (Struthio camelus) е птица от разред Щраусоподобни (Struthioniformes). Той най-едрата актуално съществуваща птица, мъжкият често тежи значително над 150 кг и има дължина на тялото близо 3 метра. Щраусът тича с 80 км/ч. Общи сведения През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на вековете по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека от хиляди години - от времето на Вавилонската цивилизация, Египет и Асирия. Най-ранните спомени за щрауса в Южна Африка датират от 1775 г от пътешественици в ранните векове. Според тях, много фермери притежават питомни щрауси, които се разхождат свободно. Щраусът е най-голямата от съществуващите птици и е единственият член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни най-старите птици живeещи на Земята и принадлежат на семейството на нелетящите птици наречени ratite. Техните роднини са емуто (Австралия), киви (Нова Зеландия) казуари, нанду (Южна Африка). Те изглеждат като праисторически същества с дългите си силни крака и динозавроподобни стъпала. Щраусите са номади, предназначени от 60 млн години еволюция да скитат, през обширни необятни пространства от трева и пустиня. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата които са цепнати, и добре подплатени им стъпала предназначени да изследват пустинята и за развиване на висока скорост. Това е тяхното главно оръжие за самозащита. Щраусите винаги ритат напред и надолу вдигайки крака си до нивото на лицето на човека. Един голям мъжки щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 180 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата. Главата и повечето от шията са почти голи бидейки нарядко покрити с четино подобни пера. Краката също са голи, кожата на шията и краката е сивкава или червеникава. Щраусите с техните дълги шии и остро зрение са в състояние да виждат на значително разстояние, а с мощните си крака могат да развият скорост до 70 км/ч. В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека. При закрито отглеждане обаче птиците се сблизават със собствениците и нямат толкова агрсивно поведение, както на открито. Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно слънце. Те имат изключително зрение. В открито поле, дългата шия на щрауса и малката му глава действат като перископ, обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. Животни търсещи безопасност като зебрите, използват косвено остротата на тези погледи.
Има шест подвида на Щрауса (Struthio camelus). Арабският щраус S.c.syriacus, понастоящем изчезнал, е бил доста известен в пустините на Сирия и Арабия до около 1914 г., но няма сведения от 1941 г. насам. Те са били безогледно преследвани и ловувани заради перата и за спорт. Семейство
Стопанско значение Преди около 10 години започна движение за поставяне на начало на ферми в Англия, САЩ, Австралия и Континентална Европа, но при тези случаи това е заради месото им и кожата за нуждите на модната индустрия. Преди около 5 г. такива ферми са създадени и в България, като понастоящем има 4-5 от тях. Обект на стопанската дейност са месо, яйца и пера. Част от продукцията се пласира на вътрешния пазар, а част се изнася. Ястия от щраусово месо могат да се намерят в някои ресторанти, а яйцата и перата се използват основно като сувенири в туристическата индустрия. Във фермата в с. Брестница има и музей на щрауса. Пера Качество на перата
Въпреки здравословните му качества, щраусовото месо е по-скоро екзотично и скъпо в сранение с другите птичи меса.
Черупката на яйцето е много твърда благодарение на дебелина около 1-3 мм. Може да се използва за направата на фигури или върху нея да се нарисуват различни мотиви - икони, смешни личица.
|